ДА СЕ ОБРАЗОВАШ, ПЪТУВАЙКИ

 

            Това съчетание е интересно и привлекателно – две в едно така да се каже – да бъдеш информиран професионално, докато пътешестваш по непознати места, докато опознаваш стари светове, истории, отминали животи. Фантастично ми изглежда и сега – дни след осъществяването на пътуващия семинар до Дубровник за учители по география и история от област Сливен. Идеята е на Регионален инспекторат по образованието – Сливен, а организацията на чудесния замисъл е дело както  на инспектората, така и на туроператорска агенция.  Самата формулировка „Пътуващ семинар” не ми говореше нищо, но по време на пътуването разбрах, че пътуващият семинар за инспектората,  вече е с традиции. Учителите по география и история преди две години са били  на семинар в Румъния и колегите бяха с очарователни спомени и от него. Пътуваме в моето семейство много, но лично се информираме за различните дестинации и се ползваме най-често от екскурзовод на историческите обекти. А тук – тук по време на пътуващия семинар се ползвахме от постоянната професионална информация за всичко, което виждахме, от две чудесни екскурзоводки. А когато към нас се присъедини в Дубровник и хърватската екскурзоводка, бях приятно изненадана. Да проследиш още веднъж това, което в автобуса си чул за историята на Дубровник, но вече на един почти близък славянски език като хърватския, при това примесена с легенди, исторически обусловени мнения и народни мъдрости, е не само неочаквано, но е и страхотен плюс към преживяното от всички нас.

        Започнах вече с плюсовете, но ще се върна към началото на нашето пътуване: автобусът с колеги историци и географи от общините в Котел, Твърдица и Сливен мина през Нова Загора и ни прибра – десетина не само учители по история и география, но и страхотни ентусиасти. Мнението ми е такова, защото между новозагорци разпознах и членове на туристическо дружество „Алеко-1900” – Нова Загора, които в своята туристическа биография имахме изкачвания на Мусала, Вихрен, а през август на изминалата година и неповторимо изживяване по височините на връх Ботев. Затова употребих смелата дума „ентусиасти”. Предполагам, че всеки от нас още, когато се е записвал, е влагал много очаквания, аз ще си призная, не очаквах толкова много да получа. Може би защото се запасих с изненадващо много познания за всичко, което видяхме, този пътуващ семинар остави в мен незабравими усещания, неочаквани спомени и роди нови мечти и надежди за пътешествия. Най-хубавото при пътуването ни бе, че всички малко или много се познавахме, а не само за мен сигурно е така, аз спечелих и много нови приятелства, а някои поднових, защото с някои от колегите си все нямах време да се видя и да бъда повече с тях. Ръководени от старши експерта по история и география госпожа Милка Карлова и нашата началничка на инспектората госпожа Бисерка Василева, всеки се отпусна и се остави да бъде осведомяван за всичко, край което минавахме и  виждахме, усещахме и опитвахме, догаждахме се или предусещахме. Не е изненадващо, че рядко поставяхме въпроси, защото предварително за всичко бяхме информирани.  Затова е малко да се каже, че в края на пътуването ни, всеки бе благодарен – веднъж, че е бил там –  в  древна Будва, крачил е покрай крепостните стени  на черногорския град, възхищавал се е на огромните и красиви палми и многобройните цветни градини на жителите на Будва, изкачил е пътя до високата крепост над Котор, хапвал е от сладкарските и хлебни изделия на малките и кипри пекарни в Котор, бродил е из уличките на стародавния и толкова известен Дубровник, съхранил е спомен за чудния разказ на екскурзоводката, че дубровничани са имали строга и  интересно устроена конституция още през 1260 година, че са се съхранили  като град република  благодарение на дипломатическия си усет, дори когато пред стените са напирали  множество  вражески  поробители, като са заплащали за свободата си със злато и накити.

          През цялото ни пътуване програмата ни бе наситена от различни инициативи на организаторите, променяна, когато е необходимо, а това бе възможно, защото всичко бе подготвено професионално и гъвкаво замислено. Хубаво е да пътуваш със специалисти по география и история от една страна, защото можеш да се ползваш и от техните познания, а от друга – до мен колежката ми носеше богато илюстрована енциклопедия и предварително успях да видя и проследя онова, което ни предстоеше да посетим и видим. Така на мен почти не ми остана време да надниквам в предварително дадената ни програма на пътуващия семинар. За всяка част от дните ни на пътуване бяхме осведомявани още в предходния ден, така че да съумеем да изберем от онова, което ни предстоеше, това, което отговаряше на нашите интереси и желания. А и така успявахме и да се групираме и да се организираме още по-добре. Такъв бе случаят с изкачването до високата крепост над черногорския град Котор – някои останаха да се разхождат между тесните древни улички и каменните къщи с портокалови дръвчета, да си пазарят и накупят дребни сувенири за подаръци и за спомен, а други като мен и Тянка, тръгнаха дръзко и ентусиазирано да доказват, че са истински туристи, следвайки тесните пътеки до високата планинска крепост, да се снимат за спомен по крепостните исторически стени и да изживяват неописуемо вълнение, наблюдавайки отгоре тесния Которски залив, подредените каменни къщи с цветни тераси на которчани, каналите, пълни с морска вода, врязващи се дълбоко в площите за живеене и всичко това, съчетано с възхищението ни  до последно на чудесния изглед отгоре.

          И сега, когато пиша, дни след преживяното в началото на април, си спомням, че изпитвах голяма радост и гордост от себе си, че не останах да домакинствам в къщи през ваканционните дни, а избрах да пътешествам, да  опознавам света, живота и историята на другите народи. Горда бях от себе си, че намерих и друг начин да се образовам, да знам повече, пътувайки с приятели. В този момент знаех, бях убедена в това, че книгите и Интернет могат всичко, но едва тук проумях каква сила има в усещането, да го видиш с очите си, да се докоснеш до старинните фонтани на Дубровник, да видиш мястото на градската управа на града, където са затваряли за цял един месец избрания управител, без да има възможност да се вижда със семейството си, да мисли за лични проблеми и неща, а да е изцяло отдаден и ангажиран единствено с управлението на града, с мисли за подобряването  живота на своите съграждани. И чудно – после 2 години не е имал право да бъде избиран на тази длъжност…дали се е изхабявал като управник, или пък е било заради това да няма право да се възползва от някакви управнически блага…Кой знае -  въпроси като този ме парят, а това означава, че пътуването, видяното и наученото, дълго ще стоят в душата ми. А това е наистина така и за да го докажа, ще разкъсам разказа си с едно друго пътуване – това до Боженци миналата седмица. Там споменах на екскурзоводката в къщата на известния Минчо Попа, че в Дубровник дубровничани са плащали на поробителите си онова, което са искали като откуп, за да бъдат свободни, и дочух интересен отговор, неочакван за самата мен, но много приятен – екскурзоводката ме изненада, като добави, че Габрово и габровци по същия начин никога не са били опожарявани, ограбвани, нападани… Интересно, изненадващо, но факт…

        Връщам се към началото на април, когато все още тричасовия поход от Трявна до Боженци все още предстои, все още не е запланувано от мен да вървя с децата по калните от разтопилия се сняг пътеки на Стара планина. И сега, и тогава по пътя на Боженци носех спомена на това какво е  да крачиш по тихите улици на Дубровник, а край теб да има толкова хора,  толкова много оживяла история, толкова много места, свързани с чудодейни легенди, като тази, че покровител на града е светец, който е сънувал нападението на града от венецианци и предупреждавайки своите съграждани за това, те успяват да се подготвят и наистина да отблъснат врага при скорошното нападение. И същевременно, опознавайки историята на хърватския град Дубровник, да съжаляваш, че не сме били толкова богати материално, че да се откупим от своите поробители, за да не преживяваме това дълго тежко робство. Но пък си мисля, че ние сме притежавали като народ със сигурност друго богатство – духовното – за да можем да устоим и да преживеем робството, върнало ни толкова назад в историческото ни развитие, и да се изправим след него и днес спокойно да се равняваме с другите европейски народи. Успокоява ме и мисълта, че пестеливите / не искам да използвам израза „стиснати и пресметливи”, казвам го с усмивка! / габровци – част от нашия умен народ -  са успявали да бъдат отлични дипломати дори и по време на робство, а това за мен означава, че парите са им давали шанса да мислят напредничаво и освободено, а не да разсъждават и постъпват, чувствайки се роби…

          Нямам чувството и се притеснявам от това, че не  мога да кажа всичко за нашия пътуващ образователен семинар, но и намерението ми не е такова. Все пак написаното от мен е само една гледна точка от човек не историк, не географ, а литератор. А и всеки от нас знае, че съществуващите гледни точки са толкова, колкото са и хората, пътували по времето на този чудесен семинар. Вече ме вълнува и блазни друга мисъл – кога ли ще е следващият пътуващ семинар? А междувременно да нахвърля набързо и няколко думи за преживяването да отпразнуваш рожден ден по време на пътуването, да  се почерпиш  с природна лимонада в Будва с приятели, да похапнеш пица с четири сирена „Куатро формаджо” в центъра на Дубровник в една закътана на припек уличка и да я сравниш с приготвената в българската пицария , да потропнеш българско хоро след вечеря в хотела ни в Будва и то така, че да впечатлиш  сервитьора и той макар и несръчно да заиграе стъпките на любимото ни родно хоро, да съжаляваш, че не успяхме да слезем долу до чудесния остров Свети Стефан,  че нямахме повече време да разгледаме  град Подгорица, за срещата ни пътьом с голямата река Мурача, която дълго като че ли ни съпътстваше, догонваше или изпреварваше, а пред дълбоките дерета и пропасти, в които течеше реката, ние често притваряхме очи, за разкошните видяни отдалеч през прозорците на автобуса ни  чисти и бистри езера и още, и още… за толкова видени и невидени неща.

        И за да не пропусна, ще побързам отново да благодаря за приятното преживяване да си на пътуващ професионално организиран семинар, защото знам от опит, че ако искаш пак нещо такова приятно и толкова необикновено пътешествие като това до Дубровник, да ти се случи, трябва да си признателен, нужно е да си благодарен на всички виновници за организирането на  това незабравимо пътуване. Разглеждам снимките – интересни късчета смесица от древност, отминало време и жизнено настояще и бързам  да напомня на организаторите, че пътуването ще остане за нас незабравимо до оня момент,  в който друг някой вълнуващ семинар не го заличи, не го надмине по усещане, силни емоции и мили спомени. Ами… дотогава!

 

                                                                          Катя Стоянова