Приятелство без граници

 НЕЗАБРАВИМО ПЪТУВАНЕ ДО КОСОВО

 В нощта срещу Деня на народните будители група от двадесет и двама ентусиасти - представители на РИО на МОМН - Сливен, директори на училища и учители, потегляме с автобус към Косово. Посещението ни в град Призрен е с образователна цел, на тема: "Образование без граници", по плана на РИО на МОМН - Сливен - посещение на държавно и частно училище, във връзка с изготвянето на проекти.

 Пътуването ни е много дълго, четиринадесетчасово, но очите ни пренасят в душите много красиви гледки. Ту дъжд, ту слънце обхожда земята, а тя цъфти. Красивите планини на Македония ни пленяват с чудна хубост - върхове, устремени към небето, гъсти гори, вечнозелени, поляни, озарени от златни отблясъци. Поля, есенни и голи, се редуват. Овце, посред ливади, побягват, сепнати от страх. Ширни ниви грижливо пазят есенните дарове и ухаят на пресни зеленчуци.

 Пътят - ту прав, ту криволичещ като змия, е неподправеният къс от времето, което постепенно ни приближава  към една непозната, но жадувана страна.

 Есенните багрила на природата нюансират чувствата и преживяванията ни в цветни тонове и бликва мелодия в душите ни.

 Денят на народните будители е осветен от искрени пожелания, смехове, забавни истории, стихове и песни. В негова чест провеждаме и конкурс за най-оригинално пожелание, а журито от представители на МОМН раздаде три първи награди (гривни от бонбони) на победителите, както и награда на публиката (гердан от бонбони). Но всъщност най-голямата награда за всеки един от нас  е приятелството, което се завързва помежду ни.

 В ранния следобед пристигаме в Призрен, където ни очакват с нетърпение...

 Призрен е град в Косово. Населението е 171 464 жители. Мнозинството от тях са етнически албанци. Градът е разположен на североизточните склонове на Шар планина, затворен между границата с Република Македония и Албания.

 Данните за града датират от V век пр. н. е., когато за първи път е споменат в "Географията" на Птоломей като един от най-големите градове на илирите.

 След разпада на Римската империя и заселването на славяните на Балканите, Призрен попада в границите на Първото българско царство, като в началото на ХІ век, след падането му, там е създадена Призренската българска епископия към Охридската българска архиепископия. През 1072 г. в Призрен е прогласено възстановяването на Българската държава. За български цар, под името Петър ІІІ, е провъзгласен Константин Бодин като пряк наследник на Самуил и комитопулите.

 С превземането на града през 1455 г. от османците градът се превръща в един от бастионите на Османската империя.

 Днес го наричат "град на всички", защото тук живеят етнически албанци, бошнаци и турци, които се учат на взаимно уважение. Има и българи.

 Разглеждаме града и се радваме на великолепната му природа. Прилича ни на Велико Търново - и тук къщите сякаш са птици, кацнали на височините. Обграден е с дълго кале. Някога тук е имало пет къщи, на известно разстояние. Оттук е дошло и името му.

 Разхождаме се по калдъръмените улички край реката и не можем да се наситим на чистия и мек въздух. Занаятчиите предлагат златни и сребърни бижута, бродерии, текстил и още много неща. Срещаме жени с традиционни забрадки на главата и такива, които свободно са пуснали косите си. На почит във витрините са бляскавите дамски рокли и мъжки кафтани, но хората по улиците са облечени като нас.

 Нашите косовски приятели ни запознават с историята, бита и културата на града. Водят ни в историческия музей, където ахваме от почуда, защото откриваме много общо в облеклото и бита на българи и косовари. Запознават ни със своите герои, а ние изпитваме гордост, че сме оставили траен отпечатък и върху духовната култура на Призрен. Някога градът е бил духовно средище с много книжовници. Не случайно книгата тук и днес е на почит.

 Джамията "Синан паша" издига внушително ръст в центъра, но тук могат да се видят и католически, православни църкви и манастири. Има и българска църква "Св. Георги".

 Гласът на ходжата приканва за вечерна молитва, а ние влизаме в призренска сладкарница, където ни гощават със сладка боза и баклава. Опитваме и "смуква" (десерт със смокини и орехи).

 Пием от студената вода на чешмата на главния площад "Шадраван" в центъра на града. В Призрен се носи легенда, че ако човек пие вода от нея, ще се върне отново в красивия град.

 Разделяме се до следващия ден с нашите косовски приятели. Толкова сърдечни, естествени и дружелюбни са, че ни спечелват завинаги. Особено Везире. Така и не научихме фамилията й, но нейният образ засяда като слънчев лъч в сърцата ни.

 На следващия ден посещаваме държавното училище във село Велеш, близо до Призрен. Посрещат ни като скъпи гости, чакат ни на входната врата. Наблюдаваме уроци по философия и математика в дванадесети клас. Отоплението е печки с дърва, по дъските трудно се пише с тебешир, защото са стари и износени, но в очите на децата има много светлина. Обградени са с учебници и тетрадки, държат се възпитано и учтиво. Заговарят ни на английски език.

 Слизаме във физкултурния салон, където ни очаква богата трапеза - печени пилешки бутчета, филия (традиционна баница, която прилича на нашите катми), сокове, домашна туршия, плодове…  Изреждам ястията, за да покажа гостоприемството на косовските учители, нашите приятели, които през тези няколко дни ни придружават навсякъде. Децата ни показват национални обичаи чрез танци, представят театрална сценка, в която проявяват артистизъм. По  стените са закачени картини, нарисуваниот тях. Някои от „художниците”  вече са студенти в Художествената академия в Прищина.

 Омагьосани от ритъма на музиката и от изящните движения на танцьорките, се хващаме на хорото. Иска ни се денят да не свършва, още повече, че сме любопитни да научим колкото се може повече за Призрен и Прищина, за Косово като цяло. Научаваме, че четирите основни езика за Косово са албански, сърбохърватски, английски и турски, че младите хора се стремят към знание и имат желание да усвояват езици.

 На третия ден посещаваме частното училище "Лойола" в Призрен. Директорът му е немец. Може би затова тук има изключителна дисциплина и ред. В училището учат ученици от начален до горен курс. Настанени са в общежития. През седмица  учат и в събота, а когато не учат, се връщат по родните си места. Класовете са от по 24 ученици. В горния курс ги приемат без изпит, но ако не се справят през първата година, трябва да напуснат училището.

 Кабинетите и работилниците са модерно оборудвани с всички необходими пособия за учебния процес. Влизаме в час по физика, в който се правят опити. Учениците са облечени в бели престилки. Надничаме в дневника и разбираме, че оценките са от 1 до 5. Коридорите са украсени с много картини, нарисувани от възпитаниците на училището. Спалните им помещения са чисти, подредени, а леглата – сякаш недокосвани. Книгите пък сякаш с конец са изравнявани. На всеки етаж има стая за отдих, която служи и за кухня. И там блести от чистота и ред. Какво лошо може да се каже за такова училище, в което директорът се навежда да вземе една малка хартийка, паднала случайно в тревата?!

 Учениците се грижат за цветята, които растат тук.

 Попадаме в училище „Лойола” по време на междучасие. Момчета и момичета се разхождат, облечени са в униформи. На всяко стъпало от стълбището  в училището със златни букви са изписани добродетелите, които трябва да усвояват неговите възпитаници, докато завършат своето образование.

 Следобед разглеждаме забележителностите на столицата Прищина. Вечерта си правим тържествено парти на раздяла. Играем косовски и български хора, модерни танци, разговаряме. На мултимедийна презентация виждаме, че контактите с Призрен са отпреди години. Имали са връзка с училището в Шивачево.

 На 4-ти ноември си тръгваме обратно. Минаваме през Скопие и се отбиваме в Българския културен институт, чийто директор е Димитър Христов, поет и преводач, член на СБП. Майка му е била учителка и той се чувства учител. Казва ни, че вече седма година съществува договор между България и Македония за сътрудничество. България има близо двадесетина такива института в различни центрове на Европа. Много отговорна е задачата на този институт, защото става дума за един народ в две държави. Това са най-близки държави с обща история, с приятелско и миролюбиво бъдеще.

 Димитър Христов е горд с богатата библиотека на института, в която има над 7000 издания. Доверява ни, че получават много дарения, но и че в Скопие няма българско радио и телевизия. Не иска да коментира причините, но се надява, че и това ще стане. Всеки втори или трети македонец има роднини в България. Вярва, че за културата няма граници. Знае за личности, които са завършили университети в България в края на ХІХ век, някои от тях остават и живеят в Сливен. Градът ни има влияние върху културната история и на Македония.

 Заместник на Димитър Христов е Валентина Захариева от Сливен. Заедно се стремят да представят изображенията на българската култура. Голямо е уважението към нея в Македония, защото тя има много сериозни традиции. Завършилите в България, в областта на изкуствата, тук имат голям авторитет. Интензивно се развиват насоките на взаимното опознаване, не както в миналия век – нито една българска книга, нито една македонска.

 На 5-ти ноември откриват месеца на българския филм. Някои от най-новите български филми ще бъдат представени в Скопие.

 За втори път, през ноември, Плевенският театър, в рамките на тетаралния фестивал, ще играе в Народния театър на Македония. А в есенния музикален фестивал ще участва Софийската филхармония.

 Димитър Христов с радост споделя, че вече ни търсят и канят на почти всички фестивали. Софийската филхармония  е открила музикалния фестивал „Скопско лято”. Денчо Русев получава „Гран при” за цялостна музикална дейност, една българска певица е удостоена с втора награда.

 На 3-ти ноември заедно с посолството на Република България е извършено поклонение на българските гробища. Войнишка панахида е отслужена в Ново село, Струмишко, за жертвите в Балканската и Първата световна война.

 В края на срещата Димитър Христов прочете едно стихотворение от преведената от него украинска антология. Съпругата му Ана Багряна, Елена Пренчова и Кристияна Добрева рецитираха свои стихове.

 Участниците в това незабравимо пътуване изказваме благодарност на представителите на МОМН – Сливен: Веселина Бонева, старши експерт по чуждоезиково обучение;  Мария Пондалова, старши експерт за квалификация на педагогически кадри; Кристияна Добрева, старши експерт по обществени науки и гражданско образование; и най-вече на Бисерка Василева, началник на РИО на МОМН – Сливен. С топло чувство ще си спомняме за водача на автобуса Димитър Атанасов, който запази спокойствие  и хладнокръвие през целия нелек път. Погрижи се за доброто ни настроение с хубава музика и филми.

 Валентина ДИМИТРОВА

 старши учител по български език и литература в ПГЕЕ „Мария Склодовска – Кюри” - Сливен

НАМЕРИХМЕ ГОСТОПРИЕМСТВО И СЪРДЕЧНИ ОТНОШЕНИЯ

Разговор с Веселина Бонева, старши експерт по чуждоезиково обучение в регионалния инспекторат на Министерството на образованието, младежта и науката - Сливен, инициатор за посещението в Косово

- Кога за първи път посетихте Косово и с каква цел?

- Първото ми посещение в Косово беше в началото на февруари 2009 г.,
дни преди честването на първата годишнина от обявяването на независимостта на новата държава. Тогава посетих столицата Прищина, град Пея (Печ) и планината Ругова.

- Защо избрахте точно Призрен, а не някой европейски град?

- Призрен е вторият по големина град на Косово. Не съм го избирала като град, въпреки че е много красив. Връзката ми с Призрен е по повод на един европейски проект по програма ACES (Academy of the Central European schools). Това е една не толкова популярна програма, за разлика от „Коменски” и „Леонардо да Винчи”, по които много училища работят. АCES e инициатива, основана през 2006 г. от фондация ERSTE, координирана от Interkulturelles Zentrum (Виена, Австрия ). Идеята е да се създадат двустранни или тристранни партньорства за сътрудничество между училища от различни европейски страни, обмен на ученици и учители. Различното при ACES е, че тук могат да участват не само страни членки на Европейския съюз, а се дава възможност и на такива, които не са.

Сега 15 страни от Централна и Югоизточна Европа са лигитимни партньори по тази програма. Това са Албания, Австрия, Босна и Херцеговина, България, Хърватска, Чехия, Унгария, Косово, Македония, Молдова, Черна гора, Румъния, Сърбия, Словакия и Словения.

- Разкажете ни за съвместния Ви проект.

- Кандидатсвах по тази програма от името на СОУ ”Г. Каравелов” – Шивачево, където работих като учител по английски език от 2005 до 2011 г.

За да създам партньорство, имах нужда от партньор и така намерих Везире Кастрати, учител по английски език в училище „Zef Lush Marku” - Призрен, Косово. В годината, в която ние кандидатствахме, темата определена от АСЕS, която е различна за всяка учебна година, беше: ”Предложете решение. Как да се справим с конфликтите в училище и около нас?”

И нашето решение беше проект на тема: „Спортът за мирен свят”.


В програмата планирахме и осъществихме две срещи на учители и ученици; една в Призрен и една в Шивачево. В началото на проекта имахме среща на координаторите в Косово. Това беше първото ми посещение в Призрен и в училище „Zef Lush Marku”. Бях посрещната изключително топло и сърдечно както от учителите, така и от учениците. За тях това беше първи проект с международно участие, а аз бях първият посетител от друга страна. Интересът и вълнението на децата бяха големи. Вече бяха определили групата, която ще пътува за България. Задаваха много въпроси за страната, за училището, за нашите ученици.

- В очите на косовските ученици прочетох обич към България и лично към Вас. На какво се дължи?

- Да. При последната ни визита в Косово в очите на косовските ученици може да доловите обич към България. Сред тях все още има деца, които са били у нас. Други вече са ученици в колежи и други учебни заведения, но съм сигурна, че тези, които посетиха България, са споделили приятните впечатления.

Тук те прекараха няколко незабравими дни. Бяха настанени в семейства на наши ученици и много добре посрещнати. Имаха също така възможност да посетят не само Сливен, но и други места като Котел, Жеравна, Шипка.

Създадоха се приятелства, които и до днес се поддържат чрез фейсбук, скайп и други. По същия топъл и сърдечен начин бяхме посрещнати и ние в Призрен. Учителите бяхме настанени в хотел, а учениците - в косовски семейства. Нашите домакини ни показаха забележителностите на града и околността. Посетихме зимния курорт Брестовица, който е на 60 км от Призрен.

- Българските ученици останаха ли доволни от посещението в Призрен?

- Българските деца бяха очаровани. Ако са имали някакви страхове и предразсъдъци по отношение на Косово, те напълно изчезнаха. Бяхме възхитени от домакините, от гостоприемството и доброто отношение на учители, родители, ръководството на училището. Бяхме приети от кмета на Призрен. Посетихме частния колеж „Loyola Gimnazium”. Бях приятно изненадана да видя снимка от това посещение в годишника на колежа за 2012/2013 г., който получихме като подарък при посещението си сега.

- Промени ли по някакъв начин училищния живот на двете страни проектът?

- Промени се по-скоро начинът на мислене.

- С какво ще запомните това гостуване?

- Тази учебна визита е едно следствие от проекта АCES. Тя не би могла да се осъществи, ако не бяха добрите ми приятелски отношения с колегите от косовското училище и най вече с координаторката от тяхна страна Везире Кастрати, която е много всеотдаен, енергичен и човек, на когото винаги може да се разчита. Радвам се, че се осъществи тази учебна визита и че повече хора мoжаха да се убедят в гостоприемството и чистосърдечните отношения на колегите от Косово, защото не бива да отричаме нещо, преди да сме го видели и опознали.

- Планирате ли нов проект?

- Следващ проект с Косово - не бих казала. Но планираме съвместни меропрятия между техни и наши училища. Също така изпратихме покана на танцовия състав към училището „Zef Lush Marku” за участие в международния детски фолклорен фестивал в Сливен. Надявам се, че това ще може да се осъществи.